Нашето пожелание


В коледната свята нощ,
когато хиляди ангели
сътворяват вълшебства,
ти пожелавам
Бог да благослови мечтите ти
и да ги претвори в дните ти!
Весели празници!

Коледа

Коледната традиция


Коледните празници започват от Игнажден и продължават до Стефановден. Кулминацията на празниците е Бъдни вечер - денят преди Рождеството. Нарича се още Малка Коледа, Суха Коледа, Кадена вечер, Божич, Вечерня, Неядка, Крачун и Детешка. Според народното вярване Божията майка се е замъчила на Игнажден и е родила Младенеца на Малка Коледа, но съблюдавайки традицията съобщава на следния ден. Сутринта на празника по домовете тръгват коледарчета - момчета на възраст от 6-7 до 10-12 години. След Първата световна война в коледарските дружини са включени и момичета. Те са облечени празнично, в ръката носят дрянова пръчка - "коледашка", и шарена торба през рамо. Коледарчетата обикалят домовете, влизат в къщите и разравят огнището, благославяйки "Да се роди, дето рало ходи, дето рало ходи и не ходи!" Стопаните ги даряват с малки кравайчета, сухи плодове, дребни пари и ги посипват с жито от сито или решето за плодородие.

Коледен обреден хляб
Коледните обредни хлябове са безкръвното жертвоприношение за светлия празник. Още от ранни зори облечени яв празнична премяна жените замесват брашно от предварително отделените най-хубави житни зърна, измити в реката и изсушени. Брашното е пресято през три сита "коприневни", замесено е с "мълчана", "цветна" и "неначената" вода,донесена в бяло котле и затоплена на жив огън. Докато месят хлябовете, момите и невестите пеят коледни обредни песни. Хлябовете са три вида: Първият е "боговица", "божия пита" или "светец" – наречен е на самия празник, украсен е с кръст, свастика, розета, цвете. Вторият вид хляб е посветен на къщата и стопанството, а третият вид са "витите, превити краваи" с дупка в средата, които се даряват на коледарите. Тях ги замесват и украсяват момите и ги подаряват на своите избраници в коледната нощ.